Автор: Велина Савова
Отидох за първи път на най-големия фестивал в света на духовната общност в България. Събуди се! е насочен към тези, които са поели пътя на личностното развитие и търсят връзка с природата. За 15-та година фестивалът събира стотици (може би дори хиляди) с палатки и кемпери в гората над Пловдив и предлага десетки практики, свързани с психология, философия, йога и още… Истински опит за съвременно будителско течение. Какво беше моето преживяване като гост на фестивала?
Организацията на Събуди се!
От момента, в който стигнахме паркинга, въпросът „накъде да отида?“ изчезна. Доброволци, табели и карти се погрижиха да ни държат информирани. Програмата в детайли и часове беше качена на сайта седмици по-рано, заедно с полезни съвети. Самият фестивал има специфични вътрешни правила, като например това, че няма кошчета и всеки е отговорен за събирането на собствения си боклук. Също така всеки е оставен да прояви лична креативност в намирането на подходящо място за къмпингуване, като някои зони са ограничени само за участниците.
Отне ми малко време и помощ от приятели, за да се ориентирам. За щастие, точно на входа има бюро за информация, където правилните въпроси водят до намиране на правилните отговори. Тук е важно да отбележа, че зад фестивала стои трудът на десетки доброволци, които са изключително отзивчиви, трудолюбиви и винаги насреща да помогнат.
Цялостно впечатление: Макар че бях за първи път, почти през цялото време се чувствах добре ориентирана и рядко си задавах въпроси свързани с организацията.
Оценка: 9/10
Животът на фестивала
Градско чедо като мен си задава битови въпроси като: Какво ще ям? Как ще се къпя? Къде ще спя?…
Всеки участник е отговорен да си организира подслона и да донесе необходимото за оцеляване. Хубавото е, че вечер не става твърде студено и по-скоро съществен е слънцезащитният крем през деня. Къпането става в една от две временни бани, които използват вода от реката. Едната се затопля от слънцето, което я прави по-предпочитана. Тоалетните са био и след използване има указание да се посипят с трици – това ми се стори голяма екзотика! Най-впечатляващото беше, че почти през цялото време бяха оборудвани с тоалетна хартия и съвсем рядко се носеше неприятна миризма.
От гледна точка на храна и напитки имаше по нещо за всеки вкус – от аюрведична кухня до бургери с дърпано свинско и напълно оборудван бар. Измежду всички опции обаче липсваше разнообразие и, тъй като бях решила да съм веган преди и по време на фестивала, се наложи да оцелявам почти изцяло на диня и хумус… Покрай бара, от своя страна, се събираше друг вид просветителско течение.
Цялостно впечатление: Условията на фестивала позволяват дори на най-неопитния в природата да оцелее, но сякаш с това леко се размива фокусът от вътрешния път и връзката с околната среда.
Оценка: 7/10
Събуждането / Практиките
Може би най-важната част от фестивала са практиките. Те бяха разделени в 32 зони, сравнително лесни за намиране след справка с картата. Имаше голямо разнообразие – лекции, медитации, звуколечение, йога, бойни изкуства, какао церемонии, екстатични танци и други. Тук е важно да се отбележат две неща:
1. напълно е невъзможно да се посетят всички практики и аз успях да отида на малка част, които изградиха цялостното ми впечатление;
2. след години в света на „духовните стоки и услуги“ имам много високи критерии що се отнася до практики.
Видях как всички водещи се стараеха да дадат най-доброто от себе си и някои от практиките се получаваха доста добре, докато други оставаха на повърхността. Като резултат, начинаещите участници имаха възможност да се докоснат до много, но не и да задълбаят. Хубавото е, че извън програмата се случваха спонтанно много неща и, както казва поговорката, “който търси, намира”. Все пак очаквах повече от “официалната част” и останах с нотка на разочарование.
Тук бих искала да спомена за прекрасните хора от @agnon.collective, които ме впечатлиха с талант, но и най-вече с усърдие – всеки ден ги виждах как тренират с часове преди шоуто и буквално горят в това, което правят.
Цялостно впечатление: Голямо количество дейности, което за съжаление не кореспондира задължително с качество.
Оценка: 5/10
Хората
Събуждащите се бяха буквално всякакви – като възраст, професия, социално и семейно положение. Бих ги обобщила с няколко архетипа:
Туриста – иска да направи нещо различно, чул е, че това е модерно и иска да види за какво иде реч. Може да се запали и да се прибере с нови интереси или да прекара седмица на една не-лоша почивка.
Бягащия – този човек търси да се измъкне от града, ежедневието, себе си (а може би всички изброени) и фестивалът му предлага временна забрава.
Просветления – преживял личен, вероятно силно драматичен катарзис, открил духовното, съзнателно или не още търсещ себе си. Няма да се открие, но една какао церемония и екстатични танци по-късно има усещането, че извисява съзнанието и личността си.
Търсещия – труден за различаване от предишния тип, но това е любопитен човек с отворено съзнание. Той е в постоянна опасност да попадне на фалшиво гуру и към него фестивалът носи най-голяма отговорност.
Незабележимия – стоящ в периферията, гледа своята си работа, наслаждава се на изгрева, огъня, вълните, как расте тревата… не се бута в центъра на събитията, не проповядва, той е труден за намиране, не защото се крие, а защото не гледаш към него. Това е истински събуденият и ще се радва да сподели компания, ако все пак успееш да го видиш.
Цялостно впечатление: Хората са себе си и в града, и в гората – със същите проблеми, слабости, желания.
Оценка: 5/10
В заключение
Събуди се е подходящ за всеки, който е в процес на търсене или пък иска да опита нещо ново. Може да го посетиш за един ден, една седмица или всичко помежду, и няма да съжаляваш, ако отидеш с добра настройка и малко подготовка. Напоследък има нарастване в интереса към личностното развитие, което е прекрасно, но и заплашва с размиване на качеството и комерсиалност. Днес е модерно да си алтернативен. Самият фестивал не гарантира, че ще намериш отговори, но пък може да откриеш нова посока или другари по пътя!
Обща оценка: 6.5/10
Обмислях да отида на Събуди се тази година, но за съжаление не успях. Това е ценна информация, която ще имам предвид при следващото издание на фестивала.